Semeĭstvo

Дистанциране VS игнориране: адекватни и насилствени начини за прекъсване на връзки

13views

Дистанцирането е защитен психологически механизъм, насочен към дистанциране и поставяне на граници по отношение на другите хора. С негова помощ човек се идентифицира и се превръща по-дълбоко в собствения си Аз.

Клиничният психолог Станислав Самбурски разказа как да излезем от комуникацията с токсични хора, използвайки раздялата като инструмент. Тя е лишена от компонент на насилие.

Специфика на игнорирането

Раздялата е важно понятие в психологията. Това означава отделяне или независимост от друг човек.

През целия си живот хората постоянно влизат в контакт с други хора: първо това са членове на семейството, след това детска градина, училище, студенти, колеги от работата и т.н. С някои не се случва сближаване, но с други то се развива в приятелство или любов.

Поради влиянието на много фактори степента на близост на комуникацията непрекъснато се променя. Близките хора могат да станат мразени за миг, а преди това незабележим познат да стане приятел. За всеки човек такива сериозни преходи са болезнени.

Инструменти за травматично дистанциране: призраци и игнориране

В съвременния свят ghosting се превърна в често срещан вид дистанциране. Характерно е за общуването в интернет, когато хората онлайн търсят сродна душа или кръг от хора със сходни интереси. В този случай прекратяването на комуникацията е лесно – без обяснение на причините за блокиране или невлизане в акаунта ви.

Когато хората са свързани от приятелство или любов, игнорирането често се превръща в инструмент за дистанциране. Именно това е характерно за по-дълбоките взаимоотношения, идва рязко и без обяснение.

Човек в позицията на изоставен изпитва мъката на незатворен гещалт. Мозъкът му буквално кипи от въпроси, на които той не знае отговора: „Какво повлия? Какво сбърках? Каква е моята вина?“.

Тази ситуация е жесток вариант на психо-емоционално насилие.

Човек, който реши да прекрати връзка по този начин, се оправдава, като казва, че всички разговори са безсмислени, че преди това се е опитал да обясни недоволството си, но всичко е било напразно. До този момент тиранинът вече е сложил край на връзката – той не се нуждае от това. И подобно поведение се превръща в най-удобния начин за него да демонстрира това.

Дистанцирането има два полюса:

  • от една страна, помага за защита на собствените граници;
  • от друга страна, ситуацията провокира човек да извърши насилствени действия спрямо друг.

Грижа лице в лице: как работи дистанцирането в психологията

Почти всяко прекъсване на връзката става проблематично и ето защо:

  • Незатворен гещалт.
  • Различни сигнали, които дават на изоставения човек нотки на надежда за среща.
  • Методи на емоционално насилие: процесът включва игнориране, обвиняване и обезценяване.

Ситуацията се утежнява от факта, че хората не искат да водят нормален разговор и да се обяснят. Те мълчаливо игнорират. Някои започват да обвиняват любим човек във всички смъртни грехове и понякога дърпат конците като марионетка: с помощта на нелепи обаждания и SMS те изпращат сигнали за фалшива надежда.

Дистанцирането е адекватна и безболезнена раздяла, ситуация, в която двама души се разделят един с друг, след като са обяснили всички причини. В този случай човекът не изчезва завинаги. Той се отдалечава на уговореното разстояние: „Можете да ми пишете, но само за спешни въпроси“, „Прекарваме уикенда с детето заедно“ и т.н., –

Станислав Самбурски, клиничен психолог, бизнес психолог.

След разговора може да се изкушите да нарушите установените граници – това абсолютно не си струва да правите. Всеки такъв случай трябва да се обсъжда, иначе здравословното дистанциране ще се превърне в игнориране. В ситуация на развод психолозите препоръчват стриктно спазване на всички правила, тъй като нарушаването им ще се отрази негативно на децата.

Понякога оставеният човек се разпада. Без да пуска телефона, той отново се опитва да предаде на любимата си чувствата и желанието си да бъдат заедно. В такива ситуации е важно да запазите спокойствие и да отговорите, например, така: „Разбирам те, но ти знаеш моето решение“. Грубостта няма да доведе до нищо добро тук.

След като поемат по пътя на дистанцирането, мнозина започват да чувстват, че по този начин човек никога няма да го пусне. Има изкушение да го пренебрегнем, но това мнение е погрешно.

С правилните действия раздялата ще приключи по-бързо, докато игнорирането й задейства негативни процеси, които ще преследват и пречат на заминалите дълго време.

Защо бившият ми не пише, а отговаря?

Животът е непредсказуем и винаги може да се случи човек, който е привлекателен и приятен за общуване, да спре да бъде активен, да се отдръпне, но да не спре да общува. Например, самият той не се обажда и не пише, но в случай на обаждане и SMS отговаря и провежда студен разговор. Има две възможни обяснения за това.

  1. Този човек вече не ви харесва. Той няма нито съчувствие, нито интерес към вас. Той не иска да общува, но за да не обиди или да изглежда груб, той избра тази тактика. Като клиничен психолог препоръчвам да прекратите този вид комуникация възможно най-скоро, в противен случай тя ще се превърне в самоподигравка и колкото по-дълго продължава, толкова по-лошо.
  2. Ти си токсичен човек. Здравият човек, когато се срещне с токсичен човек, бързо анализира поведението си и прави подходящи заключения. Човек не позволява границите му да бъдат нарушавани и очаква взаимност във връзката от токсичен човек, а не поток от манипулация, натиск и негативизъм. В този случай си струва да погледнете по-отблизо себе си и да преразгледате поведението си. След това връзката ще премине на друго ниво.

Психологически зрелият човек, когато прекъсва връзката, винаги поема по пътя на дистанцирането, тоест на бездействието, като същевременно защитава собствените си граници. Незрялата личност избира пътя на игнорирането, което винаги включва насилствени методи спрямо опонента. Всеки сам избира по кой път да поеме, но не е ли по-добре да останем хора във всяка ситуация? – казва Станислав Самбурски, клиничен психолог, бизнес психолог.