Градината на Jiří Balatka е покана за „гора“ с подраст от луковици, както и резерват от аромати, иглолистни дървета и птичи песни. Тя е мистериозна и понякога пакостлива.
Посещението ни е малко ретро, защото преди време градинарят напусна завинаги любимата си градина. Поради интереса и живостта на неговия разказ запазихме сегашно време в доклада, сякаш самият Учител ни придружаваше.
Зелен остров
Всяка градина се променя през годината и тази, основана от Jiří Balatka във Všejany близо до Нимбурк, не е изключение. Промените му обаче са много фини, отделни групи растения цъфтят и избледняват една след друга, докато характерът на градината не се променя. Малкият парцел е доминиран от високи иглолистни дървета от много видове, а хиляди вещици растат зелени в храсталака. Ако дървесният слой също се променя, то най-вече благодарение на широколистните метасеквои, гинко и висока слива.
Като цяло градината изглежда като зелен остров, гледана от улицата. Но собственикът също започва да създава градината още през 1965 г. Сега тя е толкова интересна, че вратите на Балаткови са пълни с посетители. Особено градинари и магьосници идват да се възхищават на работата му много често. И ние, по техния пример, решихме да го открием стъпка по стъпка… Веднага щом пристигнахме, научихме, че собственикът има друг, почти толкова красив, точно отсреща.
„Моята градина отдавна не би могла да побере всички израстъци от иглолистни дървета и хамамелис, затова имам друг парцел от другата страна на улицата, който е по-скоро колекция и предимно слънчев“, обяснява собственикът. „Преди години засадих там един малък разсад секвоя, само една клонка, а сега е няколко метра. Хвойните и кипарисите виреят там и дори едногодишните издънки на някои сортове могат да се оцветят напълно на слънце. Но моята оригинална основна градина до къщата е изключително подходяща за магьосници, които мразят суровото слънце, и за луковици.
Отиваме на разходка
Някои сюжети могат да бъдат пренебрегнати от едно място, но тук важат различни правила – можете да се скитате из тази градина, да откривате тайни, да се блъскате в стени и пресичащи пътеки… И така: влизаме през малка порта в рая на хиляда и едно магьосници, и ето! Веднага вдясно ни посреща малко езерце, блещукащо под травертинов камък. В момента те са украсени само с цъфнала върба, водните растения ще изникнат няколко седмици по-късно. Докато се обръщаме към къщата, интересен артефакт привлича вниманието ни: каменна змия, навита върху камък и заобиколена от скални възглавници. „Това е спомен за моя приятел Зденек Юкл от Храдец“, обяснява собственикът, който ни води покрай къщата, обрасла със смукали, към първата от няколкото алпинеуми в градината. Това е създадено като визуализация. Със задната си вертикално изсечена страна покрива входа на избата. По него цъфтят дренки и маргаритки.
И тъй като градината е пълна с контрасти, от другата страна на павираната пътека откриваме гъсталаци от богато цъфтящи папури, растящи до малка мочурища. От влажната почва расте пълноцъфтяща острица, развил се е и белият цвят на камчатската трева. Въздейства ни така, сякаш сухолюбиви и влаголюбиви растения палаво поклащат зелените си ръце през пътя.
Още едно-две стъпала и пред нас е старинната дървена веранда, обсипана със здравец на стопанката. Пред нас се издига висока тухлена стена, ограничаваща градината. Нейната задача е също така да защитава богатите насаждения от трилиуми, лилии и много вещици. За да имат растенията повече сянка, се добавят червеноцветният японски рододендрон и високият ливански кедър var. махало
Сега можехме да се отпуснем на платнената люлееща се пейка или да разгледаме градинския навес. Ние обаче избираме пътека покрай „насажденията“ от родовете Trillium и Sanguinaria и жълтоцъфтящи острица. Вървим няколко крачки и можем да седнем на пейка под зряла слива.
На клечка
Пред нас се простира една от малкото свободни площи – тревно петно, оградено от страната по-близо до къщата с дълъг алпинеум, а от другата страна с дървета.
„Преди четвърт век се сдобих със семена от бор и от едно от семената поникна странен пълзящ дългоносец“, спомня си собственикът. „Така открих един магьосник, който кръстих на нашето село Pinus aristata Všejany. Сега е висок два метра. Точно до мен е магьосник с гинко на име Коринек.“ И двете дървета ни омагьосаха. Открихме и тайната на замъка, който се намира зад тях: той е направен от кварц, модифициран чрез пясъкоструене и е подарен на създателя на градината от един от многобройните му приятели.
Зад нас блести на слънце зряла юка, на трийсет години, а под нея собственикът може да се похвали с първия открит тис магьосник, който носи неговото име.
Тръгваме към оградата от пейката и забелязваме, че вдясно в непрекъснатата скална маса има нещо като дупка. Говори се, че собственикът я издълбал за местен таралеж, но в крайна сметка не я използва… Малко по-нататък има още един алпинеум и езерце.
Травертинов път
Когато се опитваме да оценим количеството камъни, използвани в градината, научаваме, че собственикът е донесъл тук петдесет тона травертин от кариерите близо до Левица и от Ружомберок. Днес върху тези естествено патинирани камъни растат гроздове седуми, острица, флокс или папрати и, разбира се, вещици.
Правим две-три крачки и сме на скалата зад езерото. Освен това задната стена е изрязана вертикално, така че да не заема място на пътеката. Но тази пътека ни отвежда до китки божури до оградата, които, разбира се, още не са достигнали времето си на цъфтеж. Клоните на бора Джефри с дългите си игли и гигантски шишарки се навеждат над нас. Иглите й миришат на портокали, когато се търкат. Пътеката покрай оградата ни води вляво към задната част на имота, където г-н Балатка има култивационен обект. По пътя се любуваме на жълтоцъфтящата американска трева, група от бели, розови и лилави цветчета и явори.
Сега просто трябва да минем покрай площите за отглеждане до градинския навес – просто минахме през цялата градина. В същото време се чувстваме като след половин ден, прекаран в непокътната природа. Пеенето на камбанки, камбанки, синигери и косове допълнително подчертава релаксиращия ефект на градината.
Текст: Радка Роллерова
Снимка: Zdeněk Roller
