Както амониевият нитрат, така и уреята са азотсъдържащи торове.
Разликата, според експерта на изданието на мрежата BelNovosti, агрономът, ландшафтен дизайнер Анастасия Коврижных, е, че азотът в торовете присъства в различни форми.
Така карбамидът може да се нарече по-сложен тор, в който съдържанието на азот е по-високо – може да достигне до 46% от общата маса на тора.
Амониевият нитрат от своя страна е по-малко концентриран, тъй като съдържанието на азот в него не надвишава 30%.
Смята се, че прилагането на амониев нитрат може да причини изгаряния на кореновата система на растенията, докато уреята има по-мек ефект върху тях. Вероятно затова уреята може да се използва и за подхранване на листа.
Когато карбамидът навлезе в почвата, той се разлага на амоняк и въглероден диоксид, за които са необходими микроорганизми, които обаче не са активни в студена почва, така че карбамидът не се препоръчва за употреба в началото на пролетта.
Обратно, амониевият нитрат може да се използва като ранен пролетен азотен тор.
Последната разлика, която бихме искали да споменем е, че амониевият нитрат не е подходящ за използване в кисели почви.
Преди това експертът каза къде в градината трябва да засадите череши.
