Укрепването на всяка зона с настилка винаги ще увеличи комфорта на потребителя и цената на земята, а също така ще разшири външната площ около къщата за по-удобно използване.
Ако имате достатъчно голям парцел, за да поддържате внимателно баланс между павирани и затревени площи, можете да се поздравите. Въпреки това, обикновено е по-практично да се асфалтира целият малък двор, асфалтирането значително ще подобри качеството на всички алеи и градински пътеки, например алеите и местата за паркиране на автомобили също са асфалтирани. Ще избегнете калните терени, ще ви е по-лесно да се возите с количка, ръчна количка или ръчна количка, децата ще имат по-добър терен за своите триколки и тротинетки, лесната поддръжка на павираните настилки също не е проблем. Това са аргументите за настилката и те важат и ако обичате естествени затревени площи или цветни лехи.
___________________________________________________________________________
Други артикули от специалната експозиция за външни настилки:
___________________________________________________________________________
Залепване към бетон
Възможно е да се зададат цял набор от критерии за настилката, от които ще се ръководим при избора. Това е или стремеж за хармонизиране с други естествени материали, колкото е възможно по-естествено, или, напротив, видим контраст между павирани площи и затревена земя.
Паветата с ключалка е вариант на бетонова настилка с изрези (брави), благодарение на които плочките се слепват една с друга и настилката е по-стабилна (Снимка: OBI)
Различните видове настилки поставят и различни изисквания към полагането, така че едно от първите решения относно настилката е дали ще положите материала „на сухо“ в пясъчна основа или ще залепите плочки или камъни върху бетонна основа.
И двете имат своите плюсове и минуси, бетонирането на площ е особено трудоемко в по-малък мащаб и скъпо в по-голям (внасяне на бетон с миксер). Една добре направена бетонна основа обаче ще осигури стабилна, неразрушима и универсална повърхност за изгорени или каменни настилки, но също и за по-тънки натрошени естествени камъни или дори за терасови дъски, при определени постоянни грижи.
Широкоформатните бетонни керемиди са стабилни и могат да служат и като отделни „стъпалки“ на градински пътеки. Снимка: Shutterstock
Споменатите настилки обикновено се залепват към бетоновата основа (направена под наклон) с циментова замазка (лепило) или е възможно да се избере традиционният метод за полагане в слой циментова замазка върху зрял бетон. Това е подходящо например за камъни, където консумацията на строително лепило би оскъпила непропорционално цялата процедура.
Плочките и другите материали за настилка винаги трябва да се избират с оглед на външното разположение и устойчивостта на замръзване. Печените плочки най-често се избират синтеровани, с достатъчна дебелина и с противоплъзгаща обработка. Не забравяйте възможността за избор на имитации на различни естествени материали, например дърво. Настилките от порест камък и някои видове камък могат да бъдат направени по-издръжливи чрез използване на защитни проникващи покрития.
Сухо полагане
Полагането на настилка върху здрава суха основа, т.е. полагането без лепене, има своите общоприети правила, но може просто да се каже, че без лепене към бетон ще служи само настилка, която е достатъчно тежка, за да поддържа стабилност и да „пасва“ добре на полето Ето защо можете да поставите отделни бетонни плочки с голяма площ или плоски стъпала директно в леко заравнен тревист терен и ако не държите на геометрична точност, такива стъпала ще ви послужат добре.
При павираните повърхности обаче е желателно да се постигне ниво, евентуално лек наклон. Повърхността трябва да е приятна на вид и да не е вълниста. Това може да се постигне само чрез частично изкопаване, насипване и цялостно уплътняване на терена, с което дори евентуална комбинация от вода и слана няма да „мръдне“. На така подготвения терен след това в пясъчното легло се полагат едроплощни бетонови плочки или бетонова настилка, положена или на кръстовището, или свързана с добре познати ключалки.
Като цяло тези павета могат да бъдат описани като сравнително бърз и не изключително скъп начин за постигане на висококачествена и издръжлива павирана повърхност, като цената ще варира в зависимост от това дали избирате плочки с проста форма без повърхностна обработка и в нюанс на бетон или обработени и оцветени имитации, имитиращи например стари тухли. Такива плочки много успешно имитират старата настилка, но за разлика от тухлите са много по-издръжливи. Все пак ще платите повече за състарени реплики на тухли, както и за различно модифицирани павета, камъни или нетрадиционно оформени плочки, отколкото за основни модели бетонови настилки.
Към бетоновите плочки с подобна технология на полагане могат да се причислят т. нар. тревни плочки. Те позволяват на тревата да расте през дупките в отделните плочки и по този начин теоретично могат да създадат павирани, но в същото време тревни повърхности. Трудно е обаче да се отглежда и поддържа висококачествена морава в тревни плочки, така че те са по-подходящи за укрепване на алеи или паркоместа пред вили.
Особености на камъните
Камъкът принадлежи към традиционните вили и можете да павирате с него по няколко начина. Скъпите изрязани и полирани каменни настилки не са точно материалът, който би принадлежал на чешката провинциална архитектура, но такива плочки понякога могат да служат за цел, например около плувен басейн или на външни стъпала.
Друг вариант е настилка от естествен камък, която в по-тънки варианти (около 2-4 см) се залепва към бетонната основа и се фугира с циментова замазка, а по-дебелите и тежки павета могат да се полагат сухи в пясъчна основа и да се фугират с по-ситна фракция от чакъл.
При така положените камъни, както и при други павета, е препоръчително да се предотврати по-късното прорастване на плевели през фугите чрез полагане на нетъкан текстил като един от слоевете на основата.
Традиционен и много издръжлив вариант на каменна настилка е технологията на пениране, при която се използват камъни с различни размери, а частично подготвеният терен след това се адаптира към размерите на всеки камък поотделно. След това се набиват по-малки между големите камъни, павираната площ понякога се покрива с глина, друг път камъните остават видими, само глина или смес от глина и чакъл се помита във фугите и пукнатините. Това е доста трудоемък вариант за укрепване на терена, който обаче може да носи дори танк на финала.
Гранитните кубове с различни размери и цветове са традиционен вариант за настилка на тротоари и по-големи площи.
Какво да асфалтираме?
- Керамични плочки за използване на открито винаги трябва да е устойчив на замръзване и да има нехлъзгаща повърхност. Залепва се на гъвкаво (гъвкаво) лепило.
- Синтровани настилки представлява издръжлив, обикновено по-скъп вариант на керамични плочки, различен от това, че материалът е оцветен по цялата дебелина.
- Имитация на материали като бетон, дърво, камък или мозайка са един от вариантите на керамично залепени настилки.
- Бетонова настилка положена върху фуга (или профилирана захващаща се настилка) е най-често избираният вариант при настилка в пясъчно легло.
- Настилка с голяма площ от бетон, представлява големи и тежки плочки за тротоари и повърхности, често с повърхностно покритие (камъчета, чакъл).
- Смятане под формата на разцепени настилки или стъпала, може да се положи в бетонов разтвор или да се изсуши в пясъчно легло. Залепеният камък е сдвоен.
- Изгорени тухли могат да се използват и като настилка за сухо полагане, ако са правилно изпечени, в противен случай се разрушават от влага и замръзване.
- Дървени блокове те представляват много специфичен, атрактивен, но и скъп вид настилка, която може да се използва и на открито.
Текст: Ричард Гурича
Снимка: Shutterstock и с любезното съдействие на Presbeton и OBI
