Не е обичайно да използваме чужда дума в заглавието. Когато обаче собственикът на вилата произнесе този омофон (думи, които се произнасят еднакво, но се пишат различно), ми стана ясно, че не мога да измисля по-добър вариант. Разбира се, англоговорящите знаят, че разговорно думата cool изобщо няма студено и смразяващо значение. Готино е просто всичко, което е страхотно, прекрасно, перфектно…
Прекрачих от тревистата пътека в цветното кралство в една от пражките градинарски колонии, за което се грижи госпожа Дагмар. Ясно е, че те буквално се гушкат с всеки от 400-те квадрата. Работата в градината обаче не винаги й миришела добре. Тя е израснала в покрайнините на Прага, в Долни Хабри, където родителите й имат къща с голяма градина и като дете е трябвало да участва в поддръжката й всеки уикенд – да гребе листа, да копае цветни лехи, да скубе плевели. „Мразех го и завиждах на моите съученици, които живееха в блока, че не трябваше да помагат и имаха отпуск“, връща се с усмивка тя няколко десетилетия назад. С течение на времето тя преразгледа значително мнението си.
Искам собствена градина!
Когато се омъжи, тя и съпругът й купиха парцел в Прага за собствена къща, но до строителство не се стигна. „Бракът не потръгна и аз се преместих да живея в блок с двамата си малки сина. Открих, че не е такъв идеал, какъвто си представях като ученичка, но живея в него от двадесет години. Въпреки че имам красива гледка към Прага от моя балкон в Bohnice и място за отглеждане в кутии, градината започна да ми липсва. Моята свободолюбива природа се нуждае от ръце, заровени в мръсотията, за да ме успокоят и заземят“, признава тя.
Първоначално тя търсеше градина с малка постройка, където да нощува някъде извън Прага. Но или вилата беше твърде далече, или земята беше в зона на наводнение, където тя не можеше да я построи. Просто не беше същото. „Най-накрая открих тази градина в една колония в Прага точно под улица Буловка. По време на обиколката бяхме осем души наведнъж! Беше от нерви. Но аз абсолютно имах нужда от тази вила! Президентът на кооперацията на колонията трябва да е усетила колко много ме е грижа за земята и тя ми я преобърна.“
От снимките от онова време става ясно, че градината е била в окаяно състояние. Краищата на обраслите цветни лехи бяха бетонирани, тротоарите също бяха бетонирани, отвън и вътре имаше сметище за всякакви боклуци. „Когато възторжено се похвалих с покупката си на родителите ми, майка ми само ококори очи и сухо каза: Боже, такъв навес!!! И това име вече се е залепило за вилата.“
Създайте фон
Първо, новият собственик поръча контейнер и покани двама временни работници за първата партида работа, най-лошата. „Изхвърлиха всичко, което не им трябваше, а в имота останаха само празна барака и много стари дървета. Хвърлих се в редактирането с голяма сила. В началото дори не осъзнавах колко трудно ще бъде да подредя всичко и колко ще струва“, разказва нашият домакин.
Покупката е станала през пролетта и още не е било достатъчно топло за работа навън, така че се говори, че първо е променила интериора – фон, където човек може да живее. „Направих нова ел. инсталация, поставих тапети и обзаведох целия навес. Имам няколко дребни неща от магазини втора употреба, по-големите са от IKEA. Нарисувах ги със специална патинирана тебеширена боя от Annie Sloan. Те ще придадат на новите неща фина нотка на старо дърво. Навремето много ми хареса“, спомня си Дагмар.
Още по време на превръщането на бараката в уютно и светло жилище 1 + 1, тя естествено помисли как ще протече работата на открито. Тя наистина обича да планира. И реализацията, по време на която трябваше да се транспортира много материал, разбира се. „Тогава унищожих новата си спортна кола, която превозваше отломки, пръст, тухли, а след това дървета, храсти и цветя. Дори прясна кравешка тор, която купих отнякъде на село в чували и ми изтече в багажника. Това съсипа ароматната тапицерия и миризмата остана в колата повече от месец. Но това съм всичко аз. Предпочитам да взема всичко сам, отколкото да кажа на някого.“
Първата беше глициния
В имота имаше много стари дървета. Собственикът нареди да отсекат петте закърнели дървета, иначе нямаше да има място за парче непрекъсната морава или за приличен басейн. Тя обаче не пропусна да остави две дървета, подходящи за окачване на хамак. „Прекрасен е, наистина обичам да се рея в него и да чета. Висящи на слива и череша. След това имаше кайсия и праскова. И аз наскоро засадих ябълково дърво и цвете. Но първото растение, което купих, беше глициния.
Дагмар искаше пълзящо растение да расте над перголата пред вилата с южно изложение. За пода бяха използвани плочки, които бяха разпръснати из градината без угар или склад. „Всичките ги изрових и изчистих, а татко ми направи малка тераса от тях. Дори перголата е негово дело. Също така, че го имам.“ посочва. „Е, глицинията вече е уредила останалото. Расте като кефал. Тя също се качи на картона на покрива и се прекатери до оградата от другата страна. Това е хубав балдахин. Благодарение на глицинията климатът вътре е приятен и през лятото.“
От дървения кът за сядане на терасата с размери 5 на 3 метра е останала само пейка. Тя беше допълнена от маса от метал и стъкло и фотьойли от полиратан, които по-добре издържат на времето. „Не изхвърлих оригиналните дървени части. Полезно е, когато идва по-голяма компания и обичат да идват често. Всичко е скрито в бараката“, отваря вратата със сърце нашият водач вляво от къщурката. Всичко, което не е необходимо, е идеално подравнено зад тях.
„Тук имаше малък склад, пълен с боклуци, залепени за оградата на съседа. Когато купих вилата, я съборихме. Татко ми направи нов със стъклен покрив, за да се вижда лесно. През това можеш да минеш и до тоалетната“, сочи собственичката малка стаичка вдясно, на чиито стени е поставила същите тапети като във вилата.
В свой стил
Дизайнът на щорите в хладната стая напомня стила на Южна Франция. Дагмар се радва, че ги забелязахме, защото не можете да ги намерите тук. „Най-накрая ги открих в Хорнбах, това са врати от плъзгащи се гардероби“, смее се тя и веднага показва интериора, който също не отрича провансалското вдъхновение. В същия дух тя първоначално искаше да коригира и градината. „Не постигнах целта си. Растения и храсти от английската и чешката провинция започнаха да се скитат тук, така че сега това е общност, която е специално „моя“. Ако си харесам нещо, трябва да го купя, защото тук ми е абсолютно необходимо“, посочва той.
Тя се опита веднага да направи градината хубава, но се каза, че това отнело едва на третата година. „Трябва да изчакате трайните насаждения да се вкоренят, да се хванат и тогава може да разберете, че не им харесва на това място и трябва да се преместите… Така че първоначално засадих основно едногодишни, които ще направят покажи веднага. И все още ги харесвам.”
Растенията във всяка градина се открояват най-добре в зеления контраст на моравата. Важи и тук. „Разбира се, отмених стария растеж. След това разрохках почвата, плевих я, задуших я, донесох много торби с прясна почва и засях сместа Кралят на тревните площи. От самото начало се опитвам да направя терена равен, но все още е вълнист, въпреки че през есента винаги добавям глина към вдлъбнатините.“
Всяка година е различна
Дагмар се опитва да отглежда цветя, които те харесват тук. Въпреки това, в някои случаи, когато ставаше дума за тези, които харесваше, тя се впускаше в опитите, знаейки, че ще бъде трудно да успее. „Обичам хортензиите, но знам, че се справят най-добре на частична сянка. Първо ги засадих до плет от сибирски бряст близо до оградата, който расте много бързо. Те бяха прегледани, но и това не помогна. Средата под кайсиевото дърво им подхожда повече. Дори богините не го харесаха до оградата, затова се опитах да ги сложа от северната страна на цветната леха до терасата. Опитват се, но югът си е юг.
Засадих и доказана лавандула, която обича слънцето и цъфти през първата половина на ваканциите, следвана от кладонската мушкатова и перовската лебеда. Прави големи бучки и прилича малко на лавандула. Добавих и африканци, които хубаво разведрят групата“, продължава без прекъсване градинарят. Веднага обаче добавя, че догодина тук няма да има африканци, защото целият този пасаж ще бъде в тон с лилаво. „Нямам нужда от жълта енергия. Но африканците винаги някак си се напъхват тук“, чуди се той.
Тя хареса вече споменатите едногодишни, особено красавиците и циниите, които щастливо се припичат на южното слънце. „Някои ще сеят сами, за други събирам семена. Все още обичам да ги пресаждам всяка година. Нося и някои новини от ботаническата градина в Троя, там винаги ми позволяват да взема семе.
Дагмар също донесе семена от поклонението си в Испания миналата година. Тя измина пътя на Свети Яков до Сантяго де Компостела и беше заинтригувана от големите крушовидни плодове на Lagenaria, за които се казва, че растат на почти всяко дърво там. „Веднъж поклонниците са използвали издълбани кратуни като съдове за вода. Засадих семена близо до кайсиевото дърво до душа и друго близо до черешовото дърво. На растението му харесва тук, вече има страхотни плодове. Това е едногодишно растение, следващата година ще го засадя отново.“
Кътче не само за релакс
При оформянето на градината собственикът е помислил и за създаването на различни кътове. Вдясно до вилата има светъл кът за отдих, където до дървената стена има пейка и маса с метални столове срещу красивата тухлена стена. „Баща ми построи това от стари тухли, които донесох от разбивач от Бероун. Изглежда добре, мисля. И преди всичко умело отделя пространството от съседните туи и оградата. Това е място за сядане за следобедно кафе или питие, защото по това време слънцето залязва зад вилата. Вечер тук пак се пече“.
Сутрешни и вечерни закуски се сервират на терасата пред охладителя. Всъщност може да се нарече и кът, защото собственикът блокира пътя към пристройката с лека бяла завеса. Хамак и стол също предлагат почивка, но Дагмар може да остане в тях само за кратко. „Веднага виждам какво трябва да се реже, сплита на плитка и излизам.“
Под басейна на юг има редица пеперудени храсти или короната на Давид, която отделя пермакултурната градина, простираща се до оградата. В сместа виждаме диви домати, невен, чушки от овнешки рогове, едногодишни билки, дори тиквички. Още зеленчуци открихме до оградата от другата страна, където са „натюрморт с компостер“. Това е къдраво дърво, което добре наторено расте наистина пищно. „Никой не иска да го яде, затова ще го задуша – и ще го изхвърля“, разсмя ни с лаконичното си послание гидката ни.
И сме почти на целта, където има няколко цариградско грозде и касис вдясно, гледано от прохладната къща. Тук наистина нищо не липсва, учудващо дори плевелите, които растат спокойно под храстите… „Не обичам да се вижда мръсотия, предпочитам да оставя и плевелите, защото поне задържат влага. Преди да се семе, разбира се, го кося или изскубвам семената“, учудва се на специалната си процедура градинарката.
Около вратата растат опънати рози, жълти отляво и розови отдясно. Те вече са прецъфтели, така че не привличат много обективите. „След две години ще бъде по-добре. Към тях добавих още осем ботанически клематиса. Въпреки че имат малко цвете, само като петкорона, но когато има много от тях, те са много красиви. И те са по-твърди, по-издръжливи от обикновените, които не се вписват тук.“
Когато се сбогувах, обещавам да дойда да се видим догодина. Вече чакам с нетърпение целта заобиколена от клематис и ентусиазиран градинар.
Който живее тук
Дагмар и Джейми, женски Джак Ръсел териер
Където
В градинарска колония в покрайнините на Прага
Тогава
Земята в градинарската колония изглеждаше мрачна преди 6 години. Кантовете на лехите бяха бетонирани, бетонови плочки по тротоарите и всичко беше обрасло. В градината доминираха неподдържани овощни дървета и метална вана. Във вилата и стопанската постройка имаше сметище от всякакви боклуци. Трансформацията в сегашната вила и градина е възхитителна.
Текст: Мари Рубешова
Снимка: František Vaňásek, автор и Dagol
