В основата си метличината е полски плевел. И въпреки това е красива. Наред с мака и лайката принадлежи към най-разпространените самозасяващи се растения сред културните култури, особено зърнените.
Познаваме синята метличина от летните разходки сред природата. Подобно на мака, метличината е красива, цветна и в същото време много крехка. Тънко стъбло носи цветна обвивка, която се състои от малки тръбести цветя. Цъфтят от юни до септември.
Освен насладата от красотата на дивите растения, можем да се поглезим с култивирани метличини в цветна леха в градината. Тук имаме много по-широка гама от възможности поради факта, че са отгледани други цветни сортове от бяло до розово, лилаво, жълто до тъмно синьо и бордо. И дори има налични двуцветни метличини. Трайните насаждения предлагат допълнително разнообразие от цветя, не само по цвят, но и по размер и сила. Те могат да бъдат прости или пълни, нишковидни или твърди с големи глави на високи твърди стъбла.
За рязане са подходящи както едногодишни, така и многогодишни растения. Всички видове дренки могат да се сушат и след това да се използват в сухи връзки. Отглеждат се лесно, поради което са идеално растение дори за начинаещ градинар.
Подвързване на свежи цветя
Разрязваме зеления аранжировъчен материал, напоен с вода, така че да напълни саксията. След това подготвяме растенията, които съкращаваме до необходимата дължина.
Краспедия е едногодишна, ако я нямаме в градината, ще я заменим с купена хризантема с дребни цветове или дори златна пръчица, чиито съцветия ще намалеят.
В аранжировъчния материал постепенно вмъкваме метличина, краспедия и стръкове трева. Поставяме най-високите в центъра, намаляваме височината на растенията към ръба на саксията.
Скриваме аранжировъчния материал в саксията под лишеите, които можем да залепим по ръба с помощта на пистолет за топене. Можем да завържем саксията с дантела, а може и да я залепим.
Текст: Martina Lžičařová
Снимка: Shutterstock