Терминът менхир идва от долнобретонския келтски, „мен“ е камък, а „хир“ означава дълъг, т.е. дълъг камък. Най-големият, Mené er Groah, лежи на земята близо до Locmariaquer в Бретан, разбит на няколко части. Първоначалната му дължина е била 23,5 метра! Това е респектиращ размер, ако вземем предвид, че гранитният обелиск в двора на Пражкия замък е с размери 16,3 метра.
От издигнатите менхири само няколко имат височина над десет метра, повечето са много по-малки, три метра, два метра и по-ниски. Това обаче винаги са изкуствено повдигнати камъни, често необработени или просто грубо издялани.
И защо изобщо са били построени и за какво са служили? Можем само да спорим. Не е изключено някои от тях да са били издигнати от уважение към мъртвите. Сред една от индийските раси все още има обичай, според който синът трябва да построи масивен монолит в рамките на четири дни след погребението на бащата. Камъкът натоварва душата на починалия и след това тя може да остане близо до живите потомци и да ги пази.
Друго обяснение предлага констатацията, че повечето менхири стоят на местата на аномалии в геомагнитното поле на Земята. Във връзка с течащата вода, която усилва енергията на каменната маса, вероятно стоящите камъни са били използвани предимно за лечебни цели.
