Тухлени, лилави, черни или кафяви плодове, наподобяващи миниатюрни ябълки, украсяват дърветата като весели бижута. Принадлежи към добре дошла храна за птици, но ние също се наслаждаваме на повечето от нея.
В Чешката република растат 20 вида жерави. За засаждане в градини и с възможност за обработка на реколтата в кухнята се интересуваме от видове, отгледани от оригиналния птичи или обикновен жерав, чиито плодове са твърде горчиви за консумация, и хибриди с други дървета.
Жеравите се засаждат главно като самотни животни. Те не са податливи нито на замръзване, нито на емисии във въздуха. За оформяне на короната е достатъчен образователен отрез, всяка година трябва да премахваме и израсналите леторасти. Сладкоплодните сортове жерави се размножават чрез присаждане или присаждане върху подходящи подложки.
Магарещ кран
Най-разпространеният отглеждан вид у нас е обикновеният жерав, моравският сладкоплоден сорт. Разтегнатото дървесно растение първо дава плод на двегодишна дървесина, черничевите дървета съдържат повече витамин С от цитрусовите плодове и витаминът не се губи по време на обработката. За по-голяма сладост плодовете могат да се оставят да преминат през първите слани преди прибиране на реколтата.
Едно дърво, засадено на слънчево място, в дълбока, доста по-суха почва, ще даде наистина висококачествена реколта. Предпочита неутрални и кисели почви, алкалните почви значително ще съкратят живота му.
Кранът не трябва да е кран
Друго широко култивирано дърво е дърво с малко подвеждащо име, черен жерав. Това са различни сортове арония, или арония, с които жеравите споделят едно розово семейство. Вкусът на тъмно лилави до черни плодове е сладко опакован. Те са особено търсени заради високото си съдържание на антиоксиданти, освен витамин С съдържат и P, B, A, както и минерали и активни вещества. Те също са невзискателни към местообитанието, но предпочитат гостоприемно място и по-влажна почва. Не страда от болести и неприятели.
Стари сортове и хибриди
Можем да отглеждаме и забравени сортове, като могъщия клен, който живее от 300 до 500 години. Плододаването започва на десетгодишна възраст, зърната са сладки, сочни и ароматни. Могат да се консумират директно.
Топлолюбив вид е жеравът, който предпочита по-сухи, варовити и пропускливи почви. Издържа добре на силата на вятъра. Ядливите портокалови малвици имат брашнеста каша.
Подобни твърдения има и застрашеният магарешки жерав, наречен „плодът на бедните“. От плодовете се правели оцет и шнапс. Плодовете на този жерав помагат срещу диария.
Широколистният жерав е естествена кръстоска между дръвника и житната трева.
От кръстосването на обикновената офика и сибирския глог се получава наровата офика, която дава по-дребни, сладко-кисели гранатовочервени плодове, подходящи за директна консумация и компот и др. Дървото е подходящо и за по-високи места.
| един вид | височина | цвета на плода | разцвет | време за събиране |
| магарешки жерав (Sorbus aucuparia) | 5 м | керемидено червено | то е | август септември |
| Sorbus aucuparia ‘Moravica’ | от 5м | ярко червено | отново | септември октомври |
| Sorbus aucuparia ‘Granatnaja’ | 3–6 м | Гранат | отново | Август |
| Sorbus aria (Sorbus aria) | 6–14 м | портокал | отново | август септември |
| Sorbus domestica (Sorbus domestica) | 8–25 м | жълто-зелено до кафяво | отново | септември октомври |
| Sorbus torminalis (Sorbus torminalis) | 5–15 м | кафяво | то е | септември октомври |
| Черна офика (Sorbus melanocarpa, syn. Aronia melanocarpa) | направете 4 м | лилаво към черно | отново | от септември |
| Jeřáb ‘Likernaja’ (Sorbus aucuparia ‘Likernaja’) | 7м | лилаво черно | отново | лятото |
Текст: Zuzana Ottová
Снимка: Shutterstock
