Сексът е здраве
Трудно е да се каже ясно в кой момент сексът се превръща в пристрастяване. Колко порнографски филма трябва да гледате и с колко партньора трябва да спите, за да се смята, че сте прекрачили границата на благоприличието? Правят ли ни няколко скока встрани сексуално зависими или неверни партньори? Човешката сексуалност е сложна и не е лесно да се направи границата между здравословното и патологичното отношение към секса. Сексуалното влечение отслабва и се засилва под въздействието на много фактори, както физически, така и психически. Когато сме възбудени, се влияем от хормони. При мъжете тестостеронът им отива в главата, докато при жените естрогенът е отговорен за възбудата. Според някои сексолози говорим за сексуална зависимост, когато се пристрастим към високи концентрации на хормони, отговорни за възбудата, и постоянно се стремим в мислите и поведението си да поддържаме състояние на възбуда.
Има фина линия
Според нюйоркския психолог Мавина Бейрд, сексуалната зависимост трябва да се лекува, когато осъзнаем, че поведението, свързано със секса и възбудата, разрушава нашия личен, семеен и социален живот. Най-напредналият стадий на пристрастяване е обсебването, себеотрицанието и усещането за илюзията, че все още държим всичко под контрол. Бейрд сравнява сексуалната зависимост с наркотичната зависимост. При първото пристрастяване ние се пристрастяваме към ефектите на хормоните. Еротичните усещания и преживявания предизвикват пикове в окситицин и допамин. Във втория случай пристрастяващото вещество е например хероин. Психиатърът, проф., не е съгласен с д-р Беърд. от Колумбийския университет Майкъл Фърст. Докато при наркоманите е лесно да се очертае границата на зависимостта, при хората, пристрастени към секса и силните еротични преживявания, е невъзможно да се каже кога свършва естественото, здравословно сексуално желание и кога започва опасна зависимост, изискваща лечение и терапия.
Критерии за диагностициране на зависимост
Засега сексуалната зависимост – както при мъжете, така и при жените – най-често се диагностицира след спазване на поне няколко критерия, разграничени от Патрик Карнс, американски лекар и учен, специализиран в проблемите, свързани със сексуалната зависимост. Те включват:
– Повтарящи се опити за контролиране и ограничаване на определено сексуално поведение
– По-мащабно поведение от планираното
– Хронична борба, неуспешни опити за спиране или контрол на сексуалното поведение
– Прекарване на всеки свободен момент в търсене на сексуални ситуации, отдаване на сексуални приключения и лечение на морален махмурлук
– Често мислене, планиране и фантазиране за секс
– Пренебрегване или изоставяне на семейни, професионални и социални отговорности в полза на сексуалните удоволствия
– Продължаване на сексуалното поведение въпреки загубите и моралните проблеми
– Чувство на неудовлетвореност, необходимост от последващи, по-рискови и опасни сексуални поведения, за да се постигне същото ниво на еуфория и сексуално удовлетворение
– Ограничаване или дори изоставяне на социални, професионални, семейни и развлекателни дейности, за да се отдели повече време за сексуално поведение
– Преживяване на неприятни емоционални състояния (напр. безпокойство, възбуда, липса на спокойствие), когато не е възможно да се осъществи натрапчивото поведение.
Три характеристики на сексуалната зависимост
В книгата си „Out of the Shadows“ Патрик Карнс пише за три характеристики на пристрастяването. Това са срам, потайност, злоупотреба.
Срам – срамуваме се, че губим ценно време в разглеждане на порнографски уебсайтове. Срамуваме се да търсим сексуални партньори в интернет и да крием много афери и сексуални приключения от нашите партньори. Срамуваме се, че натрапчивото мислене за секс и последващите мисли водят до проблеми в отношенията, работата и семейството.
Тайната – това е най-важната характеристика на сексуалната зависимост. Отделяме частта от живота си, посветена на скрити сексуални практики, и започваме да виждаме мрежата от лъжи и манипулация около нас. Пристрастен към секса или зависим от секс трябва постоянно да се крие от близките си. Той използва трикове, рационализации и просто отричане, също и за да излъже себе си.
Злоупотреба – сексуалното насилие може да обхваща цял набор от поведения: от манипулация и лъжи за постигане на сексуални цели до екстремни преживявания, например гледане на порнография
Сексуалната зависимост на жените
те рядко говорят за своята сексуална зависимост. Дори когато ходят на терапия, това е заради депресия или проблеми във връзката. Едва по време на терапията се оказва, че първопричината за проблемите е прекомерният интерес към секса. Според д-р Роб Вайс, специалист по сексуални зависимости, женската сексуалност много често е начин за освобождаване от травматични събития от детството и младостта. Това също е опит за самооценка. Предполага се, че повече завоевания и нови мъже ще ви помогнат да подобрите самочувствието си. Сексуалната зависимост е много често срещан проблем на жените, които са пренебрегвани в стабилни връзки. Мимолетните сексуални познанства би трябвало да са алтернатива на липсата на секс с партньор или брачната скука.
Според Кристина Дуранте от Тексаския университет, специалист по еволюционна психология при жените, хормоните са отговорни за сексуалната зависимост. Жените, които имат големи количества естроген – хормон, отговорен за развитието на женските репродуктивни органи и регулирането на половия цикъл – са по-склонни да сменят партньора си, да имат връзка с друг човек, който все още не е прекратил предишна връзка, и да възприемат себе си като по-привлекателни. Независимо от причините за пристрастяването, това е сериозен проблем за всеки, за когото сексът се е превърнал в мания. Подобно отношение и поведение ни прави неспособни за каквито и да е връзки, а сексуалната зависимост е проблем не само на зависимия човек, но и на неговите близки.
