Веднъж бях на психологически тренинг, където участниците имаха задача да нарисуват асоциация с думата любов.
Екатерина Огарева, директор на образователни програми „Психология“, „Управление на човешките ресурси“ RANEPA Санкт Петербург, кандидат на психологическите науки, разказа как да се отървем от нещастната любов.
По-късно те организираха своеобразен „вернисаж“. Имаше картини, изобразяващи страстен танц, халки, въжета, слънце и, напротив, буря, сключени ръце… и, разбира се, много сърца (включително разбити).
Дори при външното сходство на изображенията се оказа, че всеки „художник“ влага много уникално съдържание в творението си.
За едни любовта беше партньорство и подкрепа, за други кипяща страст, за трети – болка и страдание… и то не само сега, в момента, а като цяло през целия живот.
Защо това се случва?
Лесно е да се предположи, че човек наскоро е преживял (или в момента преживява) някаква любовна драма. Но често нашето преживяване на любовта започва много преди да срещнем истински партньор.
Моделът на родителското семейство, възприетите в него сценарии, „начините“ за получаване и показване на любов понякога оказват решаващо влияние върху нас в зряла възраст.
Не във всички семейства родителите са толкова зрели, стабилни и „отработени” от гледна точка на личните травми, че да могат непрекъснато да предават на детето абсолютно приемане и подкрепа.
Случва се вечно уморена и изтощена майка да реагира с раздразнение и отхвърляне на „капризите“ и „лудориите“ на детето (което може би просто спонтанно проявява естествените си емоции и нужди) и то научава, че е „добро достатъчно” и достоен за любов само когато е безгласен и невидим.
Още по-трудни са историите за израстване в семейство с агресивен или зависим родител. Там често да обичаш означава постоянно да контролираш, да налагаш волята си или, напротив, да се чувстваш виновен, да търпиш и да правиш жертви.
Детето наблюдава, пробва това, което вижда, усвоява го и след това расте и обича, непрекъснато сверявайки се с тази „картина“, като невидима карта. Но, както разбираме, картата може просто да е неправилна и да води напълно в грешната посока.
Ето защо, ако попаднете в „нещастни“ връзки отново и отново, струва си да разберете каква е вашата „карта“ и чии „пътеки на любов“ всъщност следвате? Тогава има шанс да създадете нов, съзнателен собствен маршрут.
Случва се нещастна (четете, несподелена) любов да застигне напълно здрав, успешен човек. Когато изпитваме отхвърляне, изглежда, че губим себе си или по-скоро чувството си за собствено достойнство. „Не бях избран.
Не съм ли достатъчно добър? Не си заслужава? Не е необходимо?“ – отразява отхвърленият и се превръща в тъжна Чебурашка. „Не, само минутка. Сега ще ти покажа какво наистина струвам. Това е някаква грешка!“ – силно его се бунтува.
Човекът прави нов опит да „спечели“ вниманието на партньора и провокира по-агресивен отказ. Това е болезнено, болезнено, трудно, но това, което се случва, не е толкова лошо: в края на краищата става дума за свободата да бъдете или не заедно, да се съгласите или да откажете, да почувствате или да не почувствате любов.
Възможността за избор има и обратна страна – възможността да НЕ избереш друг.
Представете си какво би се случило, ако бяхме лишени от правото да отказваме на други, които по някаква причина са влюбени в нас? Колко семейства щяха да бъдат разрушени, колко съдби щяха да бъдат разбити…
Но все пак живата любов, макар и не толкова щастлива, колкото сме мечтали, ние наистина живеем, чувстваме, осъзнаваме себе си в цялото многообразие на нашите духовни прояви и действия (било то подвизи, падения…), оставяме за себе си възможността за промяна и реална среща със себе си и другите.
Помните ли как беше с Борис Заходер?
„Няма такова нещо като любов
Нещастен.
Може би тя
Горки,
Труден
Несподелено
И безразсъдно…
Но нещастен
любов
Не може да бъде.
Дори ако тя
Убива.
Който не разбира това
А щастливата любов не струва!“
