Подготовката за сватбата беше в разгара си. Всички развълнувани и очакващи с нетърпение този ден. Освен мен. Булка. Всеки ден имах съмнения и всеки ден си мислех, че може би е нормално. Може би е просто. Пробвах булчинската рокля, погледнах се в огледалото и се натъжих. Всички чакат и очакват с нетърпение този ден. Ще го понеса и тогава ще се разведем. Днес ми изглежда смешно.
Помня всичките му писъци и моето мълчание.
Живяхме заедно четири години. Въпреки че предложи брак след година връзка. И всъщност не беше лошо. Никога не съм се оплаквал, чувствах се виновен всеки ден. Добро утро, чух, че денят ще е гаден. Че времето е лошо. Защо трябва да ходи на работа, която мрази? Че супата има вкус на лайно. Че съм провал и не ставам за нищо. Аз с две магистратури и постоянна работа. Печелите много повече от националната минимална заплата. И той. Винаги мрачен, недоволен, оплакващ се от всичко: „Защо, по дяволите, дойдох да те взема от работа! Сега ще стоя в това шибано задръстване. Развали ми целия ден! Създаваш само проблеми !“ Помня всички тези разговори. Неговите писъци. Спомням си мълчанието си. Само да не влошава положението. По-добре е да не говорим.
Той иска да съм различен, по-добър.
„Не си много женствена. Можеш да направиш нещо със себе си. Срам ме е да ме видят с теб.“ аз? Вярно, рядко се гримирам, но приятелите ми питат откъде си купувам дрехите. Какво да изберете за какво. Ходя на фитнес, на солариум и обичам високи токчета. Готвя, чистя, уча и работя. Тежа 60 кг и съм висок 168 см. Гледам се в огледалото и не знам какво да променя. Винаги съм с оправени нокти. Гримирани очи. Хубаво бельо.
Майка ми ми даде сили. Той ги вземаше от мен.
— Записах си среща с момичетата в събота. „Загубихте ли се? Не можете ли да прекарате време с мен? Защо имате нужда от глупавите си приятели?“ аз си тръгнах. Той не ми говори цяла седмица. Спеше с гръб към стената. Извиних му се. — Записах се на немски. „Ти луд ли си? Така или иначе няма да се справиш! Няма да го научиш! Господи! Нямаш ли за какво да си харчиш парите? Колко си тъп!“ Казах и на майка ми за това. „Страхотно! Винаги сте искали да научите немски!“ И това вероятно беше моментът. Две изключително различни реакции. Отваряне на очите. Окончателно. Така ли трябва да изглежда животът ми? Винаги?
След четвъртия път, когато обеща подобрение, спрях да му вярвам.
Вече са платени аванси за зала и оркестър. Цялото семейство вече знае. След месец ще трябва да ходим с покани. Мама пита кой къде ще седи и аз избухнах в сълзи. Казвам му, че свърши. Казвам му, че свърши за четвърти път. Три пъти преди това ме беше молил да не си тръгвам. Че не може да си представи живота без мен. Че ще умре. Че ще се самоубие. Че се извинява за всичко и че ще се промени. Че вината не е негова. Първият път вярвах, че ще се промени. Вторият път също, предполагам. След третия път вече не ми пукаше. Дори не плаках. Бях напълно безразлична дали да бъда с него или не. Бях директен, исках да разбере, че всичко е свършило. Следващата седмица се върнах в апартамента, където беше той. Всеки ден чакаше в коридора на колене с цветя. Плач. Майка му ме молеше да не го оставям. Преместих се в къщата на приятел.
Изминаха две години. Сам съм. Щастлив съм. Имам приятели, имам добра работа, уча немски и правя докторантура. Починах си. Върнах си чувството за собствено достойнство. А имам време за толкова много неща! Но все още помня всяка негова дума, а много съм изпуснала по-горе… Избягвам мъжете. Още не ми е дошло времето. И дори не мисля, че съжалявам, че съм с него. Той ме научи на много. И той се справя добре, защото предполагам, че няма нужда да добавям, че не се е самоубил, нали?
Почти женен
(От редактора: Връщаме авторите на писмата, изпратени до редакцията и публикувани от нас, с малък подарък. Този път това е книгата „Kobieta доста съвършена“ от Силвия Кубринска. Желаем ви приятно четене.)
Foch препоръчва! Foch препоръчва!
Foch препоръчва!
