Катка Шпачкова и съпругът й Марек сбъднаха голямата си мечта. За шеста година те изграждат пермакултурна градина в Orlické hory. Те растат и прибират това, от което се нуждаят, дори и в най-студеното време.
Още като дете, родено в провинцията, Катержина Шпачкова прекарва цялото си свободно време в гората и на поляните, спи под навес и плува в езерце. Той много добре знае какво означава свободата на природата. След като учи в големия град, разбира колко много й липсва тази свобода.
„Затова ми е толкова неприятно, когато виждам какво се случи с околната среда около нас през последните няколко години. Мисля, че това е причинено от нашето невежество и откъснатост от природата. Дивите места, които са толкова важни, за съжаление намаляват, но за щастие можем да ги върнем в природата“, казва нашият водач, който се опитва постепенно и успешно да реализира визията си.
Започна се с див лук
Първото градинско усилие под формата на засят див лук не се оказа добре. Вторият, преди десет години, завърши много по-добре. „През май 2011 г. се сетих, че мога да засадя нещо и си помислих, че вече е късно. По препоръка на съпруга ми опитах храстов боб. Бях изненадан колко красиво израснаха и колко реколта събрах само от няколко засети семена. Това започна цялото ми самоусъвършенстване“, казва той с усмивка.
Днес Катка и Марек имат около 150 вида едногодишни и многогодишни зеленчуци в техния пермакултурен оазис от 2000 m2, който започнаха да изграждат преди пет години в Червена Вода в Орлицките планини. Нека добавим към това полезни растения, плодове и билки и няма да добавяме. Те са нарекли своята пермакултурна градина ARTyčok и както подсказва името, те отглеждат много необичайни ядливи растения. „Само артишокът още не ни върви“, смее се Катка. „Вероятно най-интересните от многогодишните зеленчуци са морският зърнастец, който е подобен на kostálovy. Събираме и подземни грудки от ерусалимски артишок, а различни ядливи цветя ме правят щастлив, като теменужки, лилейници, пореч, невен или рози.“ Сред храстите и дърветата тук можем да намерим черници, черници, ябълка, мушмула или може би хибриди от мушмула и офика или круша cranesbill. На близо 600 м надморска височина отглеждат по-устойчиви сортове грозде, смокини, успели са и с няколко пъпеша. „Имаме още по-екзотични парчета като актинидия (minikiwi), могули (paw-paw), които приличат на манго и имат вкус нещо средно между банан и ананас. Още не са дали плод, но ние сме ги опитвали преди и ни е любопитно за нашите“, казва той щастливо.
Защо Орлови планини?
Те са решили това място, когато са създавали семейство. Те искаха да отглеждат децата си близо до природата, да отглеждат качествена храна за тях, без химикали. И преди всичко те мечтаеха за ядлива пермакултурна градина. Не ги спряха дори по-суровите планински климатични условия, които не са особено благоприятни за отглеждане на зеленчуци. „Въпреки първоначалните спънки, ние не се отказахме и упорито търсихме начини да растем в неблагоприятни условия и да създадем своя собствена райска градина и тук“, казва категорично Катка и добавя, че наторяването на местната почва е било най-трудно от всичко. Управлявана. Днес те са почти самоиздържащи се. Те могат да берат почти през цялата година, дори и в най-студеното време.
„Много билки и зеленчуци, които ако оставите покрити в градината, можете да ги намерите под снега и в планината (градински чай, градински чай, мента, ерусалимски артишок, кореноплодни – моркови, цвекло…) . И ние също пресаждаме много зеленчуци в оранжерията, защото имаме много сняг в градината през зимата, често повече от метър. Разсаждаме основно праз, къдраво и тосканско зеле, манголд, стръкова целина и други видове. Също така сеем и засаждаме в оранжерията преди зимата листни зеленчуци, които понасят леки студове и ги прибираме през зимата (ледена маруля, китайско зеле, рукола, къдрава магданоз, стебла и др.). Берем тези зимнини от ноември до април, а през пролетта вече имаме отново свежи пролетни зеленчуци“, обяснява Катка, според която целогодишното отглеждане и прибиране на реколтата е свързано с добро планиране.
Билки до кухненския плот
Те започват да изграждат своя пермакултурна градина точно до входната врата, където ухаят страхотно билките, които домакинята иска да има под ръка. Отпред засаждат и зеленчуци, които изискват най-много грижи през сезона. Внимание привлича и кръглата цветна леха, около която постепенно израстват други, поставени на най-слънчевите места.
„Преди създавахме кръгла цветна леха класически чрез изкопаване и обръщане на копката, но вече не бихме го направили така. Останалите лехи изградихме по метода на мигновената леха без копаене и това ни позволи бързо да започнем да отглеждаме зеленчуци на по-голяма площ едновременно. Обикновено комбинираме зеленчуците в лехите в поликултури, поради което виждате не само редове с една култура, но и две или повече, или добавяме към тях ядливи цветя и билки. Така не само ще оползотворим максимално площта за отглеждане, но и ще предпазим зеленчуците от вредители“, посочва той.
В края на поляната виждаме чаена градина – малка стена с билки, които се сушат и се смесват в чайни смеси. Овощната градина, разположена в северната част на градината, постепенно се превръща в ядлива горска градина. Какво означава? „Дръвчетата с храсти и трайни насаждения ги засаждаме на няколко слоя, за да растат максимално и на малка площ. Под някои от овощните дръвчета можете да видите почвена покривка от ягоди, дръвчета или кресон, имаме и пролетни декоративни луковици, овощни храсти и трайни насаждения (лилейници, хрян, див чесън и много други), а по някои дървета можете да видите увивни растения (като къпини, хмел, понякога тиква или ачокча). В същото време храстите и дърветата образуват защита за зеленчуковите лехи срещу северните ветрове и студовете, които ни духат от съседната поляна.
В ъгъла виждаме „дива“ зона, в която те не се намесват. Те оставят място за други животни, които имат подслон тук, например таралежи, прилепи или полезни насекоми. Те също така служат като контролери на вредители.
Също малко почивка
Но градинарството не е само работа. След това се наслаждават на заслужена почивка, например край огъня или в хамака, докато децата играят в пясъчника или в кръглата къща, която Марек изплете от върбови клонки. „Изключително съм щастлив, че градината може да функционира като едно цяло в хармония с природата, а не само като естетическа украса за окото. Уверихме се, че дизайнът на пермакултурните градини наистина работи и благодарение на него е възможно да се създаде годна за консумация райска градина почти навсякъде.“
Днес Катка, обучен дизайнер, изкарва прехраната си с проектиране на пермакултурни и ядливи горски градини, провежда онлайн курсове за това как да градините по регенеративен начин в хармония с природата и без копаене. Отгледаните по този начин зеленчуци са сладки, сочни, пълни с вода и са по-вкусни най-вече защото съдържат повече хранителни вещества. „Отглеждаме го на здрава почва. Основно подхранваме почвата“, усмихва се той.
Всичко, което той проповядва, е не само съвършено проучено, но главно изпитано и проверено в собствените му условия. „Много хора смятат, че работата в градината трябва да е тежка работа, но изобщо не трябва да е така. Разбира се, градината се нуждае от грижи и ако отглеждате само едногодишни зеленчуци, още повече. Но градината може да бъде проектирана и като продуктивна и годна за консумация, за която можете да се грижите само минимално. Така можете да съберете много плодове или може би многогодишни зеленчуци от градината на вила извън града и да пътувате до там само от време на време“, разкрива Катержина Шпачкова. И той също ще ни разкрие своята мечта. В бъдеще тя би искала да съчетае тази дейност с другото си хоби – керамиката – и да направи тук работилница за керамика.
Текст: Михала Йендрухова
Снимка: Архив на Kateřina Spačková
