Цветни тонове на иглолистни дървета

Когато създаваме градина, можем да изхождаме от цветовата палитра на иглолистните дървета. Те могат да бъдат незабележим фон за цветя или по-ниски листни храсти, да освежат скучните ъгли или да внесат закачливост в тревисти площи и алпинеуми.

Най-известните представители на иглолистните дървета са смърч, бор и ела. Ако ги сложим един до друг, веднага ще видим разликата не само в разположението на игловидните листа, но и в цвета. Тъй като иглолистните образуват много широк клас, техният традиционен зелен цвят има безброй нюанси от свежо зелено до изумрудено или почти черно, но те също имат други цветови вариации от сребристо до сиво-синьо до златисто, оранжево до кафяво.

Заложете на разнообразието

Тази палитра от цветове директно насърчава въображението, което ще попречи на градината да стане скучна. Вземете например жив плет. Не е задължително да е гъста, едноцветна маса и все пак може надеждно да защити личния ни живот, да създаде бариера срещу враждебния северняк. Достатъчно е да изберете дръвчета в няколко цветови нюанса, можем да изберем и видове, които се различават по форма или листна маса, но с подобни изисквания за отглеждане. Вместо жива стена ще бъде създадена гора, която замества или покрива класическа ограда.
Груповото засаждане изглежда привлекателно, привлича вниманието ни, оживява еднаква площ от моравата или обратното, ако засаждаме в стил тон в тон, група иглолистни дървета ще бъде неутрален фон за по-ниски растения, особено широколистни храсти. Той ще служи и като основа, върху която природата ще очарова с ярките цветове на по-старите едногодишни растения. Въпреки това, един иглолистен екземпляр може да направи свободно място специално, което ще впечатли със своята топлина или разпръснатост, което ще бъде допълнително подкрепено от съчетаването на цветовете.
Там, където цветните иглолистни дървета определено не трябва да липсват, е алпинеумът. Те ще допринесат за завършване на неговия характер, било то в естествен дух, когато ще предпочетем изветрял вид, или в закачлив стил, в който ще допълним насаждението със симпатични на вид космати топки, игли и др.

Игра със сезоните

Голямата привилегия на повечето иглолистни дървета, т.е. че не падат, може да се използва, за да изглежда градината винаги свежа, а не тъжна, както е от есента до пролетта, когато насажденията са доминирани от широколистни дървета. Светлозелените игли винаги ще поддържат пролетна атмосфера в градината, от друга страна, златистите и кафяви нюанси предизвикват приятно топло старо лято.
Изборът на зелени тонове от светли до тъмни ще придаде на групата дървета естествен естествен вид, група иглолистни дървета, състояща се от зелени видове, комбинирани със синьо-зелени, синьо-сиви или синьо-сребристи разновидности, ще имат по-повдигнат ефект, т.к. ако бяхме в парк на замък. Група от сортове кипарис, хвойна, бор и други дървета с игли в златист до меден цвят ще се появят изковани от благородни метали.
Свеж спектакъл се осигурява от използването на една от ярко оцветените форми на иглолистни дървета, например кедровия кипарис (Calocedrus decurrens „Aureovariegata“) или ресни кипарис (Thuja plichta „Zebrina“), който се характеризира с жълто-зелени ивици игли или тисове със светли ръбове на иглите като Taxus baccata „Fastigiata Aureomarginata“ или Taxus baccata „Adpressa Variegata“.
При широколистните иглолистни дървета ни липсва някакъв камуфлаж на сезоните. През вегетационния период цветът на иглите им е по-светъл от този на вечнозелените видове. Следователно можем да ги комбинираме добре с тях. Преди да паднат, иглите стават жълти или кафяви, което повечето от нас вероятно са забелязали поне при лиственица.
Можем да използваме и свойството на някои видове иглолистни дървета, което е промяната на цвета през сезоните. Свежите израстъци са най-ярки, но значителна промяна настъпва само с пристигането на зимата, след замръзване. Някои сортове преминават от жълто-зелено в зелено (Juniperus chinensis), по-късно заменено с кафяв цвят. При други видове, от друга страна, зимата предизвиква лилаво или лилаво от кафеникаво-златисто.

Слънцето като ментор

По-голямата част от иглолистните дървета се нуждаят от достатъчно светлина, за да растат. Липсата му е най-забележима по дърветата в гората, когато повечето клони са голи и зелени, обикновено само горната трета, а най-често само върхът. Иглолистните дървета в градината ще направят същото, ако ги засадим плътно едно до друго или на място, където слънчевите лъчи не достигат.
Това е повече от добра причина да обходите целия парцел преди засаждане и да наблюдавате къде и по кое време пада слънчевата светлина или коя част от него е обвита във вечна сянка.
При групово засаждане ние поставяме видовете с най-висока височина на заден план и след това продължаваме от средата към най-ниската, винаги така, че да са от страната, където пада повече светлина. Изключение правят тисовата или изумрудената туя – зерав, която ще вирее дори на сенчесто място.
Пространството, а също и въздухът могат да бъдат отнети от други широко разпространени видове, например коляновия бор (Pinus mugo) или китайската хвойна (Juniperus chinensis). Особено коничният смърч (Picea glauca ‘Conica’) няма да се чувства добре в такава компания.
Възможностите за осветление са тясно свързани с избора на цветове. На сянка кафявият зерав ще изглежда сух, тъмнозеленото на смърча ще има черен ефект, а ако засадим повече от тях в една група, ще се получи кът, който ще внуши атмосферата на тъмно черно гора.

Речник на чешки и латински наименования на оцветяване

Текст: Zuzana Ottová
Снимка: Shutterstock

Цветни тонове на иглолистни дървета