Чисто варосана ниша с дървен рафт, върху който стоят чаши и чинии с рисувани цветя, винаги ще бъде красива декорация на интериора на вилата.
В миналото нишите са били нарочни, били са предимно около пещта или печката в основното помещение. Най-често срещаната ниша е т. нар. огнище. Беше съвсем малка, тухлена, имаше и поддържаше открит огън, който служеше за осветяване на стаята. Обикновено огнището се вграждало в стената на стаята между вратата и пещта. Димът от огнището се отвеждаше или в комина, или в черната кухня зад стената на хола, или излизаше през комин или друг прорез в стената над нишата. На огъня в огнището можело да се сгрява храна.
По-късно, когато в стаите започват да се изграждат пещи, огнището става място за осветление – в него се поставят свещи, лампи, нафта. Други ниши и ниши, които са били нарочно изградени в стените на жилищни и стопански помещения, са служили за подобна цел. В тях освен светлината се съхраняваха и разни дребни неща. Тези плитки дупки в стените всъщност са били предшествениците на шкафовете за съхранение.
Рафтове и врати
Особено популярни бяха нишите и нишите в кухненската част на хола. За да може домакинята да има всичко под ръка, докато готви и всичко да се побере, тя помоли домакинята да направи нишата до печката по-голяма и да постави рафтове в нея. После нареди върху тях чинии и купи, нареди чаши и чаши с подправки, постави ютията на телена поставка…
Освен ежедневните нужди имаше и дребни предмети за украса – вази, фигурки, различни чудесни предмети.
Но развитието на нишите не свършва дотук. Домакините, които обичат реда, скоро разбраха, че ако не искат да продължават да бършат праха по рафтовете и съдовете, е необходимо да затворят нишата с рафтовете с врата, поставена в рамката, и още по-добре – да покрият стените на нишата отвътре с дърво. И днес можем да срещнем всякакви варианти във вили.
Тапети или плочки?
С пристигането на нови материали и развитието на строителството на вили бяха добавени и други възможности. Дъното на нишата може да бъде направено от камък, открити тухли или плочки, вътрешните стени могат да бъдат покрити с тапети или облицовани с плочки, а в горната стена може да се вгради спот лампа. Вратата може да бъде изработена от дърво, стъкло, заешка мрежа или комбинация от тях, но може да бъде заменена и с текстилна или бамбукова щора. Винаги зависи от местоположението на нишата и нейното използване. Нишата с плочки ще бъде практична в банята, в нишата с тапети ще съхраняваме книги, а в осветената ще поставим декорацията, към която искаме да привлечем вниманието.
При редактирането се ръководим от чувството. Най-лесният начин е да обедините стените на нишата с повърхността на стената, в която е разположена нишата, или да се вдъхновите от вече използваните материали на даденото място. Това означава, че не трябва да се притесняваме да използваме същата плочка вътре в нишата за стена с керамични плочки, например в кухнята или банята. Но ако направим такова нещо в класически боядисана стая, плочките щяха да изглеждат като бели очи. И още един пример: ако на пода има тавани, можем да използваме същия материал (тухли) за дъното на нишата.
Разнообразна употреба
Както вече споменахме, ниши и ниши са изградени и в други части на сградата според нуждите и те могат да се използват и днес. Най-лесният начин да получите нов е да запълните отворите след ненужен прозорец или врата по време на реконструкцията на икономическите части на вилите.
Ще подредим малки декорации в по-малка ниша или ще използваме това пространство като малък шкаф (например за ключове). Запълваме по-голямата ниша с рафтове или телени кошници на релси и получаваме удобно място за съхранение. В кухнята или в коридора, например, може да се използва като отворено или затворено мини-отделение или „килер“, в социалното пространство като библиотека или скривалище за телевизора, в детските спални можете да съхранявате играчки на рафтовете, в банята можем да поставим огледало в ниша.
Допълнителното изграждане на ниша е по-трудно, което е свързано с разрушаване на зидария или дори камък. Но за това някой друг път.
ТЕКСТ: MARTINA LŽIČAŘOVÁ
СНИМКА: АНТОНИН ВОДАК, ЯРОСЛАВ ХЕЙЗЛАР, МАРТИН МАШИН, МАРИ ВОТАВОВО, ПАВЕЛ ВЕСЕЛО И PROFIMEDIA.CZ