Кризата на средната възраст или второто юношество на човека може да се превърне в страхотна възможност за всеки човек, защото обикновено кризата води до трансформация, каза психологът Ема Тоадър, специалист по НЛП (невро-лингвистично програмиране), пред агенция РАДОР и автора на книгата „Порцията щастие“.
Тя показа, че в този момент на пауза между пътищата човек има възможност да анализира себе си и да види какво е постигнал в живота, но и какви мечти не е сбъднал. „Някои цял живот се возят на експреса, страх ги е, че ако слязат от него, ще останат по пътищата, както се казва…“ – допълва НЛП специалистът.
Кризата на средната възраст се среща както при жените, така и при мъжете и е подобна на тийнейджърската криза, но „на обратното“.
„В юношеството младият човек, който не е нито дете, нито възрастен, нито и двете, се опитва да се разграничи от родителския авторитет, първо от майката и след това от бащата. Тийнейджърът иска да бъде автономен, въпреки че все още не може да го направи и усеща противоречието между вътрешната си сила и безпомощността си. Той търси своята идентичност и възприемане, като действа като другите в групата, към която принадлежи и я оставя да бъде приет от другите, а не отхвърлен” – обясни психологът.
Според НЛП специалиста в средата на живота си обикновено жените и мъжете (особено тези, които са правили терапия и са започнали да имат връзка със себе си) правят обратното на това, което са правили в юношеството и започват да си дават това, което не са си давали. получи тогава.
„Те започват да не се интересуват от „устата на света“, ценностите, които са били важни в първата част от живота, се променят почти радикално, те вече не остават в група, ако не намерят себе си в нея и започват да правят неща, които са искали да правят, но не са ги правили… Искам да кажа, че започват да ценят начина, по който се чувстват, а не другите” – добави Ема Тоадър.
Според психолога кризата на средната възраст може да бъде времето за квантов скок за всеки човек. „Можеш да се събудиш около 40-годишна възраст, че вече не искаш да правиш това, което си правил от двадесет години, че вече не намираш себе си в това, което си правил и в какво си бил. Това е увеличение. Чувствате се като цвете в саксия, което е пораснало много и вече няма място, място… Околните ще ви посъветват да останете в саксията, с мотива, че така е по-безопасно. От вас зависи какво ще изберете…!“ – каза психологът.
Според нея терапията е процесът, в който започваш да чуваш и виждаш себе си и след такъв процес промяната е неизбежна.
„Около 40-годишна възраст хората са склонни да се превърнат в тийнейджъри, каквито никога не са били, но са искали да бъдат… Ако са били послушни тийнейджъри, сега ще се държат като тийнейджъри бунтовници и обратното. Той ще изпита и другата страна на монетата. И ще даде играчките си, които не е имал, но за които е копнеел… Психоаналитиците казват, че е за предпочитане да стигнеш дотам, че да си и майка, и баща. Тоест, дайте си това, което сте искали да получите, когато сте били дете или тийнейджър, например, ако сте искали оценка, време е да си я дадете, а ако сте искали подаръци, тогава спрете да бъдете скъперници към себе си…“ – добави психологът.
Тя каза още, че много от тези, които са във второто си юношество, започват нов колеж или курсове за ориентиране към друга професия. „Други напускат дома си с надеждата да намерят пътя, за който са мечтали цял живот. И ще отидат да изпитат това, което не са изпитали в юношеството. Жените, които се подлагат на терапия, постигат дълбока промяна, защото започват да се отърсват от ролите, с които са били обучени, и осъзнават, че те могат да бъдат тези, които избират главната си роля в собствения си живот…“ – каза психологът Ема Тоадър.
Ервин Секели, RADOR
